Привет Кате, много се радвам да имаме повод отново да пишем за успешна трансформация на наш член от групата, а и мой приятел. Искрено ти се възхищавам затова, което постигна.
Би ли казала малко повече за себе си, за хората, които не те познават?
Казвам се Катерина Дачкова. Майка съм на 5 годишно момченце, а заедно със съпруга ми развиваме собствен бизнес – търговия на дребно и едро с риболовни и спортни стоки.
Как започна всичко при теб, какво те накра да смениш лайфстайла си?
Всъщност никога преди не съм била пълна и не съм имала проблеми с килограмите. Движех се между 46-48 килограма, максимум 50 кг, което за моят ръст 160 см си беше абсолютно нормално. Не съм спортувала активно, но като всеки не особено ангажиран човек ходех от време на време на фитнес, тае-бо, просто да запълвам времето си и да се раздвижвам, а не за да се справям с килограмите си. Разбира се внимавах какво ям и не съм искала да напълнявам, защото знаех, че обратният път е много труден и бавен. Когато качвах едно-две килца, веднага започвах някаква диета. Но тогава имах време за себе си! Да не кажа, че основното ми занимание беше да обръщам внимание на себе си 😉 ха-ха.
И така до навършването ми на 35 години, когато нещата се обърнаха…
Със съпруга ми започнахме частен бизнес – магазини, дистрибуция и т.н. Нямахме много опит, трябваше да се справяме сами с хиляди неща и времето ми беше запълнено със задачи и тревоги от сутрин до вечер. Нямах време за себе си, а още по-малко за това какво ям или не ям. Хранех се в движение или докато шофирам, или забравях да ям през деня. Основно взимах някакви бързи закуски, сандвичи, чипсове и т.н, а вечер се натъпквах набързо с каквото има в хладилника.
Междувременно се появи и детето ни. Ангажиментите ми в работата не намаляваха, напротив – все нещо се случваше там, но вече бях и майка, а не спирах да работя. Сещаш се какво време съм имала за каквото и да било…Жонглирахме между режима на бебето, болести, работа, неспане.. с две думи не знаех къде се намирам!!!
Всичко това – начинът ми на хранене, стресът, постоянните ангажименти с детето и работата допринесоха за бавното ми и прогресивно напълняване. Упорито започнах да трупам килограми най-вече в областта на талията и корема. Качих 10-12 килограма. Това ме изнервяше, депресирах се. Станах избухлива, постоянно недоволствах…
Знаех, че трябва да направя нещо и да започна отнякъде, но самата мисъл за диети ме стрешираше още повече.
За да променя този „прекрасен“ лайфстайл, ме мотивираха две неща:
Една случка, когато в една бензиностанция ме взеха за бременна и касиерката най-учтиво на висок глас помоли хората от опашката да ми отстъпят място (хаха ужас!), а вторият момент е, че съвсем случайно във Фейсбук ми премина някаква твоя публикация, свързана с интересен начин на хранене. Стана ми любопитно да прочета, тъй като с теб не се бяхме виждали от години и бяхме загубили всякаква връзка.
Нямах никаква представа, че си се заел със здравословен начин на живот и режим, който не съм си и помисляла, че в последствие ще започна да спазвам, защото ставаше въпрос за високо мазнинно хранене – нещо което първо беше против всяка теория за здравословен живот и второ беше абсурдно да повярвам, че с ядене на месо (което аз смятах за отрова) и то мазно и с високомаслени продукти може не само да се свалят килограми, но и помага да се излекуваш от редица болести!!! Тогава си помислих, че правиш някакъв маркетинг. Знам, че си сериозен човек и не допусках, че може да се занимаваш с несериозни неща, къкъвто ми се стори този режим на хранене! След това се видях с мои много близки приятели, които не бях виждала от около два-три месеца и които бяха доста отслабнали. Започнаха да ми обясняват за същият режим на хранене, както и да ме убеждават, че той наистина е здравословен, а и лесен за спазване.
Въпреки, че бях убедена, че подобно хранене е по-скоро вредно, отколкото полезно за здравето, реших да попрочета малко повече за него, а и имах нужда от отслабване. И така се включих в групата LCHFBG и четях всичко, което поствахте. Най-много ме впечатляваха „Успешните истории“ на хората в групата; много ме впечатли историята на Иво Кръстев за баща му, а освен това видях и интервюто с друг наш много добър приятел Юли, който също изглеждаше много добре. Виждах, че има много логика, изследвания и доказателства за здравословната страна на режима. И така реших да пробвам…
Всъщност ти как успя да постигнеш тези резултати (-7кг) със стриктен Кето режим или по-скоро с по-либерален ВМНВ такъв?
В началото започнах сравнително стриктно според моите разбирания – до 20% въглехидрати, махнах всичко тестено, с което до този момент се хранех. Въвеждах си храните в калкулатор. Тъй като не разбирах от съотношения, просто свалих калкулатор, който да казва кога съм достигнала 20% въглехидрати.
Интересното е, че в самото начало подходих с голямо нежелание. Самата мисъл, че отново започвам някаква диета, че трябва да мисля за менюта, да отделям време, да броя калории – първо ми се струваше много сложно и ангажиращо. Второ бях сигурна, че ще е за кратко и сигурно пак ще ходя гладна и дебела. От страх да не съм гладна, вечер мислех каква закуска да си направя на другата сутрин (хахаха).
Първите 10 дни свалих 3 кг! Това беше невероятен успех за мен, защото смятах, че жена над 40 годишна възраст много трудно, почти невъзможно е да свали килограми толкова бързо!
Уверих се, че всъщност нещата са много лесни и най-вече наистина не чувствах глад! Видях, че може и без да се вманиачаваш и така продължих с ВМНВ.
Какво най-много ти допада в новият ти режим и кое ти пречи да го спазваш? Има ли неща, които да ти липсват и как се справяш с липсата им?
Всичко в режима ми допада! Аз съм от хората, които обичат мазничко. А реално винаги съм избягвала мазнината, заради вредата от нея (както до сега сме били научени).
Обичам тлъстите меса и риби, а ги избягвах. Харесва ми да поливам обилно със зехтин салатата си, харесва ми, че храната ми е вкусна и подправена. Яйца обожавам, млякото вече има вкус на мляко.
Лесно е, защото не е необходимо винаги да готвиш, ако нямаш време. Сега сутрин не закусвам, не защото не трябва, а просто не съм гладна.
На обяд си взимам скара от едно ресторантче до офиса (тлъсти гърдички, ребърца) със салата, имаме и салатен бар наблизо. Вечер по-скоро наблягам на зеленчуците, яйцата, сирената (бързо и лесно приготвяне на ястия със зеленчуци). Понякога си сипвам чаша-две вино.
В началото най-много ми липсваха хляба и тестените неща, но сега вече нямам проблем. Сладкото не ме е изкушавало, но когато имам нужда си взимам черен шоколад 85% (и него обичам). Ям и плодове, но с тях внимавам. Когато се храним навън или сме на почивка се изкушавам и пробвам различни неща, които не са по режима, просто да задоволя любопитството си, но след това отново се връщам към начина си на хранене.
Усещаш ли някаква разлика в здравословното си състояние отакто си на новият режим (аз лично от както съм не съм боледувал и не съм пил никакви хапчета). Сподели, ако си успяла да излекуваш нещо.
Да, може би имунитета ми се е повишил. Преди боледувах от всичко, от което детето боледуваше, но сега вирусите започнаха да ме пропускат 🙂 . Но може би трябва да мине още време, за да се види. Все пак на този режим съм от скоро, едва пет месеца.
Как е енергията ти спрямо преди, как спиш спрямо преди: по-добре или няма разлика?
Това е другото положително нещо, което забелязвам. Преди трябваше да ставам рано, а не ми се ставаше. Бях постоянно уморена, събуждах се кисела и ми трябваше доста време да вляза в час.
Сега ставам рано и някак си щастлива, ведра, изпълнена с енергия.
Какво значение на спорта и движението отдаваш в твоето ежедневие?
За съжаление все още не спортувам. Но това е предимството на този режим, че и без спорт нещата се получават, затова и ми харесва.
Какво би казала на хората, които се чудят дали да започнат или са почнали наскоро, но все още не са усетили резултати?
Разбирам ги. Както всяко начало и това начало е трудно, и за мен беше много трудно и ми трябваше доста време, за да започна. Да се откажеш от старите навици, никак не е лесно. Всъщност по-скоро е психологически момент: бариера на страх. По-добре познатото зло, отколкото …. и намираш хиляди оправдания, за да не пробваш.
А хората които са започнали, няма начин да не усетят резултат! В началото може да не е на килограми, по-скоро на мерки. Усещането за подуване, за тежест след ядене намалява, гладът изчезва. Килограмите намаляват след това и е нормално. Не може десет години да се тъпча с банички и бързи закуски, а да искам за един месец да бъда в Топ форма и здрава при това!
Просто трябва малко търпение, макар че при мен нещата се случиха бързо.
И последно, би ли се върнала отново към старите си хранителни навици или по-скоро би запазила новите такива?
Надявам се да не ме затворят някъде и да нямам избор на храна 🙂
Сега съм изключително доволна и щастлива, не бих искала да се връщам обратно.
Сега важното е да отуча и синът ми от вредните чипсове, които той много обича, но в крайна сметка вината беше моя- и аз много ги обичах.
Иво Димитров е дипломиран Икономист и Финансист от УНСС, София. Баща е на дъщеря, има дълга кариера в корпоративният свят, прераснала в свободния дух на предприемачеството. Спортът и здравословното хранене са сред основните нещата, които иска да предаде на дъщеря си и на всички подрастващи, за да водят по-стойностен живот.
ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ