• Ivo Dimitrov
• | 15.01.2019
• | ИНТЕРВЮТА, СПОРТ И ВЪЗСТНОВЯВАНЕ
• | Кирил Николв - Дизела: Дизел; ориентиране; бягане;спорт; скай рън; световено; европейско; държавно

Кирил Николов – Дизела

Привет Кирил, сигурен съм, че голяма част от нашите читатели те познават най-вече като Дизела, човекът, който не се спира пред нищо, за да докаже, че човешката природа не знае граници и ограничения и всичко е въпрос на пределна мобилизация, воля, постоянство и адски много работа за постигането на целите.

Ще спомена някои от твоите постижения, които си заслужават да се повтарят многократно, дори и само за да служат за стимул към другите:

• Пробягване на маршрут от 600 км пресечен терен (Ком-Емине) в рамките 4 дни и 21часа

• надбягване на Драгалевският лифт (в посока към върха☺ )

• изкачване на 5-те най-високи върха в България за по-малко от 24ч и много други. 

Какво не знае, обаче широката публика за твоите спортни постижения?

Това, което наскоро установих е, че съм държавен шампион в 7 вида спорт. Това са трите разновидности на ориентирането: лятно, ски-ориентиране и коло ориентиране. В леката атлетика съм държавен шампион в дисциплините крос-кънтри и планинско бягане. В зимните спортове: в ски бягането и в ски алпинизма. По конкретно в лятното ориентиране, което дълги години беше моя спорт съм рекордьор по спечелен брой държавни и балкански титли (над 20), рекордьор в спечелването на Купа България (8 пъти). Единствения Българин печелил всички големи щафети в света със скандинавските си клубове, за които съм се състезавал през годините и както каза на международно индивидуално ниво съм достигал до 2-ри на Европейско и няколко пъти 6-ти на световно първенство.

В скай-рънинг състезанията, където съм се фокусирал последните няколко години, успях да завърша на 3-то място в световната ранглиста през 2016-та и на 5-то място през 2017-та.

Уау, едва ни стигна мястото да отбележим всичките ти забележителни постижения. А аз си мислех, че знам за повечето от тях. Грешка, голяма грешка :).

Ти си бил професионален състезател в дисциплината ориентиране, където имаш уникалните постижения, бидейки Европейски вицешампион и заемайки 6-то място на Световното първенство. Би ли ни разказал малко повече за този си период също.

Ориентирането е прекрасен спорт, с който имах възможността да се сблъскам в тийнейджърските си години. Любовта към природата, която родителите бяха създали у мен още от дете ми помогна много лесно да направя своя избор. Когато се запознах с ориентирането и си казах, че това е нещото с което искам да се занимавам и да бъда успешен. Също така първия ми отбор “Сини Камъни” Сливен и първият ми треньор Илиан Дяннков са в основата на това толкова да се запаля. В отбора имаше страхотна обстановка, всички бяхме равни и може би най-важното за нашето развитие беше, че имаше вътрешна конкуренция. 

На 20 години участвах на първото си световно първенство за мъже и там успях да постигна резултати, каквито българин не беше постигал до момента. Станах 12-ти и 15-ти в две от дисциплините (на световно първенство участват между 130 и 150 души на дисциплина от над 50 държави, като всяка държава има квоти, а максимума е 4-ма души)

След това, започнах да мечтая за нещо по-голямо като успех. От една година вече работех с тогавашния си треньор Наталия Величкова и тогава заедно решихме, че ако искам да се развивам в спорта на световно ниво трябва да отида да живея и тренирам в Скандинавието, където тренират най-добрите в този спорт. Първо се състезавах за Шведски, после за Норвежки отбор, докато през 2011-та не станах състезател на най-добрия за времето си отбор – Финландския “Калеван Расти”.

Мога да разказвам с часове за ориентирането, но ще се огранича само с още няколко изречения. Три са състезанията, които никога няма да забравя. Първия път, когато станах държавен шампион 1999, първия път, когато станах 6-ти на световно – 2009-та и тогава, когато станах вицеевропейски шампион през 2012-та (останалото ще може да прочетете в книгата, която пиша, която ще излезе през декември тази година).

Ето това е новина! Ще я очакваме с нетърпение, а аз лично с радост ще я прочета. Всъщност как се сдоби с този прякор Дизела☺

Всъщност много просто и той няма нищо общо с горивото дизел, както повечето хора си мислят. Като бях тийнейджър всички в отбора ми казваха уши, заради големите ми уши. След това се появи германската състезателка по биатлон Уши Дизел и тогава прякора се видоизмени на Уши Дизел и след още малко време само Дизел.

 

Забавна история, сега се сетих за тази състезателка от биатлона. А какво те накара да промениш дисциплините и в момента да участваш в едни много екстремни и набиращи популярност sky run бягания?

Както казах малко по-рано с ориентиране се занимавам от 1997-ма. В един момент имах нужда от промяна. Имах нужда тотално да сменя това, което правя и да съм отново, новак в нова за мен дисциплина. Също така, за да се подготвиш на световно ниво в ориентирането трябва много пътуване. Във времето когато професионално се занимавах с ориентиране отсъствах от страната по около шест месеца в годината и това много ми тежеше в един момент. За скай-рънинг състезанията това не е така. Имаме чудесни планини наоколо, където човек може да се подготви отлично и мисля, че и това наклони допълнително везната. 

Разкажи ни повече за тях, тъй като това е нещо ново за нас, след като е свързано със спорт и природа, то няма как да не ни заинтригува?

Това, което отличава скай-рънинг състезанията от всички останали състезания по бягане в планината е, че те достигат до много голяма надморска височина (най-високото състезание е в Китай и там се бяга до 4700м) и минават по много трудни терени. Често може да се срещнат лоши метеорологични условия и бягане дори и по сняг. Веднъж опитал от тези състезания няма как да си мислиш, че другите състезания в планината са по-яки.

Няма как да не те питам, коя е тази висша двигателна сила, която те дърпа напред и мобилизира за тези нечовешки постижения? 

Ключа към моите успехи е постоянството и естествено това, че искам да съм успешен в това, което правя и много държа да го правя по-възможно най-професионалния начин. Откакто започнах да се занимавам професионално ми се наложи да изчакам 5 години за първия ми топ 10 резултат на световно първенство и 10 години за медала от европейското първенство.

Смяташ ли, че всеки може да постигне същите резултати?

Смятам да! Зависи колко силно го иска човек. Търпението, с което се е въоръжил човек. Смятам, че в мъжко-женския спорт таланта е много малък процент от успеха. Там ключова роля играе работата, която трябва да свърши човек за даден успех.

Аз съм на абсолютно същото мнение: иска се 90% труд и само 10% талант. Какво стои зад всички тези твои постижения и рекорди?

Хиляди часове труд и вече около 100 000 пробягани километри! 

Ехаа, ама ти си почти като една кола обиколила света над два пъти! Би ли ни разказал неща от кухнята, които са практични и полезни: как се храниш, как се възстановяваш, как почиваш?

Вярвам изключително много в правилното хранене. Моят хранителен режим от няколко години се върти около “Зоната”. Това е и начина, който ми допада може би най-много. Няколко пъти съм пробвал да мина на кето диета, но всички те бяха неуспешни, защото го правя по време на интензивен тренировъчен процес и всичките пъти “удрях здраво стената”. Когато направих рекорда по Ком Емине се граних изцяло с естествени, готвени, храни без никакви изкуствени хранителни добавки и мисля, че това беше един от ключовете към успеха.

Надявам се сегашният ти нов опит с Кето да бъде успешен и полезен за теб в спортен и здравословен аспект! Какво те мотивира за новите предизвикателства?

Неизвестното. Обикновено всичките предизвикателства, които предприемам не съм сигурен дали ще успея да ги изпълня. Така беше с “5-те върха”, “Ком-Емине” “Обиколката на Витоша”. Така е и с предизвикателствата, които си поставям и за новата година.

С настъпването на Новата година, повечето хора си поставят някакви цели които искат да постигнат и обикновено до средата на февруари губят мотивация да вървят към целта си. Имаш ли съвет, който можеш да дадеш на хората, които се опитват да постигнат целите си?

Тук, ще се повторя. Всичко зависи от това, колко силно желае нещо човек и готов ли е да жертва комфортния си начин на живот. И обикновено, колкото по-трудна е целта, толкова по-голяма жертва и време изисква тя. Затова моят съвет е в началото хората да си поставят по-малки и реалистични цели и постепенно да ги увеличават. Иначе рискуват много бързо голямата и недостижима цел бързо да ги пречупи и да се пуснат по течението. 

Всички знаем, че спортът и планината са здраве, но каква е разликата между мен обикновеният аматьор и почитател на планинските преходи, и един професионален атлет (особено в дългосрочен план, имам предвид контузии, както и как професионалният спорт се отразява на тялото и духа в дългосрочен план, след спиране на активна кариера)?

Ами всичко зависи от няколко неща. Как възстановява човек и какво внимание обръща на тялото си. Както споменах по-рано храната, с която се храни е изключително важна, дали ходи на масаж и колко често посещава физиотерапевт. Не само, когато е контузен, но и тогава когато иска да се предпази от контузии. Какви допълнителни мерки взима човек вкъщи. Колко често тренира с контузии. Аз лично имах късмета за всичките тези 20 години да имам само една сериозна контузия, която се появи миналата година. Един вид тялото е ми е генетично предразположено за такъв тип натоварвания.

Смятам, че човек ако се грижи добре за тялото си, то ще му служи много добре много дълго време.

Какви са плановете ти за 2019, къде да очакваме да те видим и следим? 

Набелязал съм си 10 състезания по Скай-Рънинг от календара на световните серии. Първото е в Япония в края на април, а последното е средата на октомври в Италия. Отделно съм си набелязал и някакви състезания в България и, ако съм здрав ще участвам и на тях.

Предизвикателството което съм си поставил е преминаване на Е4 (маршрута Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка – 240км, 15 000м положителна денивелация) за под 48 часа в началото на август месец.

Ще очакваме от теб информация в аванс, за да можем да споделим с нашите читатели и да следим как и къде се движиш през годината. Ще бъде интересно!

Преди да преминем към финал на интервюто бих искал да ни кажеш как хората биха могли да се свържат с теб, къде могат да те открият? 

Имам ФБ и Инстаграм страници, където съм доста активен и гледам да отговарям по-възможно най-бързия начин на всеки интересуващ се от нещо свързано с моята дейност.

https://www.facebook.com/Dislfanclub/

https://www.instagram.com/disl_ol/

Един от последните ми въпроси е: с какво искаш да бъдеш запомнен от хората, какво е нещото, което искаш да оставиш след себе си?

Аз съм това, което съм и правя нещата, в които вярвам по начина, по който вярвам в тях.

Никога не съм се старал да се харесвам на всички и заради това търпя доста критики понякога. Никога не поствам неща в социалните мрежи само за да събирам лайкове, а защото вярвам и харесвам нещата, които правя без значение какво мисли широката публика. И вярвам, че в дългосрочен план това е правилния начин. Всеки е свободен да ме запомни с нещо негово си. А какво ще оставя след себе си ще разбера много скоро.

Би ли пожелал нещо на читателите ни, нещо, което да ги мотивира за дълъг период от време?

Цитат от един от любимите ми филма “Добра Година”:

Един ден всеки от нас проумява, че победите не ни учат на нищо. А, именно загубите ни учат на една голяма мъдрост, колко по-удовлетворяващо е да си победител. Всеки се проваля от време на време, въпроса е да не ти става навик.

Много ти благодаря за времето, което сподели с нас! Радвам се, че има такива хора като теб, които са искрени и откровени, и зареждат с много позитивна енергия!!