Митове за месото, които трябва да умрат!

Митове за месото, които трябва да умрат!

Ето какво трябва да знаете:

  1. Месото не причинява сърдечно-съдови заболявания. Наситените мазнини не задръстват артериите и диетичният холестерол няма отношение към кръвния холестерол.
  2. Не всички меса са еднакви. Преработените меса са доста далеч от естествените меса.
  3. Не всички мазнини са еднакви. Полиненаситените (транс) мазнини са свързани със сърдечно-съдовете заболявания, наситените мазнини не са.
  4. Често цитираното “China Study” е фарс. Въпреки това хората, които не ядат месо, го използват, за да доказват твърденията си, въпреки че е доказано невярно.
  5. Веганите и вегетарианците боледуват. Процентът на болестите им не е по-малък от всеки друг, който консумира месо.
  6. Насажденията не са по- етични и морални от отглеждането на крави. Те унищожават земята (почвата), нуждаят се от повече ресурси и убиват повече животни, отколкото си мислите.
  7. Растителният протеин не е ефективен протеин. Той причинява повече вреди, отколкото ако не го взимате въобще.

Някои хора не ядат месо по религиозни убеждения. Няма проблем. Но повечето го правят, защото си мислят, че е по-здравословно, по-етично или по-добро за природата. Те грешат. Ето 10 безмесни мита, които трябва да умрат:

1. Наситените мазнини причиняват сърдечно-съдови болести.

През последните 50 години голяма част от населението се е подчинило на вегетарианството, поради предполагаемата връзка между наситените мазнини и сърдечните заболявания.

Въпреки че много от нас вече разбират, че оригиналното изследване се основава на данни от измамите на Ancel Keys, а редица мета-анализи са показали, че няма надеждни доказателства в подкрепа на връзката между мазнините и сърдечно-съдовите заболявания, повечето хора продължават да правят тази асоциация.

През 2009 г. “Американския вестник за клинично хранене” анализира изследванията от 21 проучвания с прием на наситени мазнини от 350 000 души и не установява връзка със сърдечни заболявания.

По същия начин, вегетарианците смятат, че диетата без месо е полезна, защото има нисък холестерол. Но ние знаем и то от 1937 г., че хранителният холестерол има много малък ефект върху холестерола в кръвта.

Част от проблема е, че повечето от нас не са склонни да приемат тази информация. Винаги сме вярвали, че наситените мазнини и холестеролът от храната причиняват сърдечните заболявания, така че защо да вярваме в противното?

2. Всички меса са еднакви и всички мазнини са еднакви

Една от причините, поради които червеното месо е демонизирано, е че има тенденция да го групираме заедно с преработеното месо. В същото време, всяко доказателство, свързващо червеното месо с увеличаване на сърдечните заболявания, рака или смъртността, не намира връзка с непреработените меса. Същото важи и за мазнините.

Проучване от Харвардското училище по обществено здраве от 2004 г. изследва приема на мазнини за прогресията на артеросклерозата (сърдечно заболяване) и установява, че групата, която яде най-много полиненаситени масла (откривани в изобилие в ядки, семена и растителни масла) има най-лоши резултати, а групата, която яде най-много наситени мазнини (намирщи се в говеждо, масло и животински мазнини), обръща артеросклерозата.

Не е изненадващо, че историята е подобна и с различните мазнини и рака. Линолова киселина е доминиращата полиненаситена мазнина в растителното масло и различни изследвания свързват нейното потребление с туморния растеж. Докато линоловата киселина, съдържаща се в мазнините на животните, конюгираната линолова киселина (CLA), се е доказала като ефективна при предотвратяването на рак.

 

3. “Китайското изследване” е вярно и надеждно

Много вегетарианци цитират ​​”Китайското изследване”. Може и спокойно да го наречем Вегетарианския манифест, защото тези, които избягват месото, не могат да спрат да говорят за него.

За изследването си д-р Т. Колин Кембъл използва данни от наблюдения на 65 окръга в Китай, за да се опита да докаже, че животинските продукти увеличават рака и сърдечните заболявания. Освен да завладее средния читател с обема и цитатите си, е много лесно да се повярва на информацията в тази книга.

Но Кембъл удобно забравя да спомене положителните връзки между високия прием на протеини и ниските нива на рак, ниския прием на протеини и високите нива на рак. Например:

Хората на Туоли консумират 45% от диетата си от мазнини, консумират приблизително 135 грама животински протеини и имат по-ниски сърдечни заболявания и ракови заболявания от веганските окръзи, описани в цялата книга.

Хората на Лонгксиан консумират най-малко количество животински храни, но имат втората най-висока смъртност от сърдечни заболявания. Освен това книгата не включва асоциации между други преработени храни и тяхната значителна връзка със сърдечни заболявания и рак.

Данните действително показват:
Седем пъти по-голяма асоциация на рака, с диета с високо съдържание на въглехидрати и високо съдържание на захар
По-малко смъртни случаи от рак при висок прием на животински мазнини

Това го кара да заключи: “Хората, които се хранят с животински храни имат най-много хронични заболявания”. КАКВО?

4. Месото причинява рак защото е киселинно

Ето още един класически аргумент на вегетарианците: “Ракът расте в кисела среда, а месото е много кисело”. (Докато хапва геврек и  пие бяла шоколадова мока соя лате.). “Алкалната диета предотвратява растежа на рака и дори може да премахне раковите клетки.”

Спекулацията, че има връзка между рН (степента на киселинност) на диетата и рака, зависи от храните, които ядем, променяйки рН на кръвта и извънклетъчната ни течност … което е невъзможно!

Нивото на рН на храната, която ядете, може да промени киселинната или алкалната мярка на урината ви, но не може да регулира рН на кръвта ви.

Освен това, раковите клетки могат да растат във всяка среда, а не само в кисела среда, като повечето експерименти показват растеж при нормално рН (7.4). Това означава, че не рН на кръвта стимулира рака; а ракът е това, който стимулира киселинната кръв.

Най-важното е, че дори ако алкалната диета е създала впечатляващи асоциации с по-добро здраве и дълголетие, няма причина, поради която месояден не може да консумира достатъчно количество плодове и зеленчуци и да се радва на същите ползи. Вегетарианците не са единствените, които ядат зеленчуци и плодове. Месоядните също ги ядат 🙂

Ето защо, дори ако киселинната диета е проблем (който не е), няма причина да се ограничава животинския протеин. Не само че консуматорите на месо могат да консумират също толкова алкално-формиращи храни, колкото вегетарианците, но и чрез елиминиране на зърнените, бобовите и захарта, които също са кисели, могат да постигнат по-малка киселинност на кръвта.

5. Вегетарианците са по-здрави

Също така е обичайно вегетарианците да цитират Адвентистите от седмия ден като пример за нисък процент на смъртност от рак, защото избягват месото. Но е несправедливо да ги сравняваме с месоядните в нормалното общество. Те са изолирана група, която не пуши и не пие и не се занимава с други ситуации, свързани със съкращаването на живота.

Това “пристрастяване към здравословното” е често срещано при вегетарианците и затова е много заблуждаващо за широката общественост. Така например еквивалента на Адвентистите от седмия ден, ще бъде мормоните, които следват подобни принципи по отношение на тютюнопушенето, пиенето, но се хранят и с месо. Степента на раково заболяване и смъртност в сравнение със средната стойност за САЩ?

22% по-нисък процент на рак, 34% по-ниска смъртност от рак на дебелото черво

Също така си струва да се отбележи, че въпреки ниската честота на рака на дебелото черво на Адвентистите от седмия ден, изглежда че те са изложени на по-висок риск от други видове рак – болест на Ходжкинс, злокачествен меланом,  на мозъка, кожата, матката, рак на простатата, ендометриума, маточната шийка и яйчника.

Вероятно са свързани с липсата на животинска мазнина? Или може би заради прекомерната им консумация на алтернативи, получени от соя?

Така или иначе, няма доказателства, че вегетарианците живеят по-дълго или избягват повече болести, отколкото месоядните и има еднакво количество противоположни доказателства. Например, изследванията от 1973 г. в Американския журнал за епидемиология установяват по-високи нива на смъртност при всички вегетарианци (0,93%) и жени (0,86%) в сравнение с техните не-вегетариански партньори (мъже 0,89%, жени 0,54%).

6. Соята е суперхрана

Тъй като протеините могат да бъдат оскъдни за тези, които избягват месото, соята е вегетарианският отговор на диета, в която липсват аминокиселини, изграждащи мускулите. Той също така се продава и като алтернатива на червеното месо, което понижава холестерола, предпазва от предполагаемо запушване на артериите и ракови заболявания.

Не само ни е казано, че животинския протеин и наситените мазнини са лоши, но и изкусно сме били убедени, че растителните протеини, като соята са решението. Много хора са изненадани да научат, че самата соя е токсична за хората и животните.

Това е една от най-силно разпръснатите култури и близо 93% от тях са генетично модифицирани (ГМО), ако това ви интересува. Соята съдържа и изофлавони, които имитират естроген в организма (фитоестроген), свързват естроген рецепторни места и причиняват редица здравословни проблеми:

Опасностите на соята:

Намалява репродуктивното здраве
Променя отрицателно мозъчната функция
Подтиска хормона на щитовидната жлеза
Прекъсва ендокринната система
Увеличава потенциала за рак на гърдата и простатата

Може би затова изследване на “Журнал на Американския колеж по хранене” открива когнитивна дисфункция и мозъчна атрофия при мъже, които консумират само две или повече порции тофу на седмица.

Изследователи в американския вестник “Clinical Nutrition” също установяват значителна клетъчна пролиферация в гръдната тъкан от соева добавка само за 14 дни. И едно японско проучване в клиниката “Ishizuki” установява, че само 35 mg изофлавони на ден причиняват подтискане на тироидната функция при здрави индивиди само за три месеца.

За съжаление, по-голямата част от положителната информация, която чуваме за соята, е от фирмите, продаващи соя, или правителствата, контролирани от тях. Тя никога не трябва да се третира като заместител на месо или мляко и трябва да бъде незаконно да се продава като детска храна.

През 1992 г. швейцарското здравно обслужване изчислява, че две чаши соево мляко на ден, осигуряват естрогенния еквивалент на едно хапче за контрол на раждаемостта … , а кърмачетата се хранят със соева храна, еквивалентна на пет хапчета за контрол на раждаемостта.

И дори ако гледаме стриктно на производителността, соевият протеин е показал, че намалява мускулната сила, понижава тестостерона и увеличава кортизола, когато се консумира след тренировка. Точно обратното на това, което получаваме от месото и млечните продукти, и точно обратното на това, което трябва, за да живеем по-дълъг и по-силен живот.

7. Мозъкът не се нуждае от животински мазнини

Едно изследване от 1980 г. сравнява две праисторически популации, живеещи в една и съща област, но със значителни разлики в хранителните им навици:

Земеделски стопани (село Хардин, “фермери”)
Ловци-събирачи (Indian Knoll, “ловец”)

Селяните живеели главно на царевица, боб и скуош, а ловци-събирачите предимно на месо, риба и диви плодове. След като изследователите анализирали здравето на двете популации, те открили:

Ловците са по-здрави от земеделските производители.
Ловците са имали по-дълъг живот и по-ниска детска смъртност от земеделските производители.
Земеделските производители са имали значителен недостиг на желязо, калций и белтъчни.
Ловците не са имали костни малформации или кухини, докато фермерите са имали средно по седем.
Освен слаби мускули и слабите кости, най-голямата заплаха при премахване на месото от храната е недоразвит мозък. Като се има предвид, че когнитивното развитие се ускорява с въвеждането на месо и риба в човешката диета, това не би трябвало да е изненада за никой.

Въвеждането на все по-големи количества животински продукти в храната е от съществено значение за развитието на големия човешки мозък“.
– Айело и Уилър, Current Anthropology, 1995.

Наситените мазнини и холестеролът в животинските продукти са абсолютно необходими, за да функционират телата ни оптимално. Например, кърмата съдържа големи количества наситени мазнини, за да подхранва нашия все по-голям мозък. Мозъкът консумира 90% от дневната енергия при бебетата до 6-тия месец.

Ползите от наситените мазнини:

  1. Предпочитан източник на гориво за сърцето
  2. Има генетични регулатори, които могат да помогнат за предотвратяване на рак
  3. Използва се за осигуряване на структура на клетките от всички видове (бели дробове, кости, черен дроб, мозък и т.н.)
  4. Изисква се за да абсорбира мастноразтворимите витамини (А, D, Е и К) и да асимилира калций
  5. Действа като антивирусен, антимикробен и антибактериален агент

Холестеролът е еднакво полезен, тъй като помага да се поддържат адекватни хранителни нива (витамин D, полови хормони), предпазва от окисляване, изгражда клетъчните мембрани и поддържа невроните и техните различни функции.

8. Диетата без месо съдържа есенциалните нутриенти.

Дефицитът на B12 се свързва и с остаряването на мозъка. В12 може да бъде получен само и единствено от храни с животински произход. Според едно проучване, пациентите с най-високи нива на В12 са имали шест пъти по-малък риск от свиване на мозъка, спрямо тези с най-ниски нива.

Освен това заместителите на месо, които вегетарианците ядат, за да се хранят с мозъка си, само увеличават нуждата им. Прехвалените вегетариански източници на В12 в действителност съдържат високи нива на псевдо B12 (кобамид), които блокират усвояването на истинския В12.

Проучванията от 2003 г. на “Американски журнал за клинично хранене” установява, че недостигът на В12 при вегетарианците и веганите е почти 70-80%. Вегеанските диети са с недостиг на омега-3 мастни киселини, които наред с други неща, допринасят за спад на когнитивните способности.

Вегетарианците ще се опитат да ви убедят, но растителните храни съдържат само омега-3 (ALA) с къса верига, които имат изключително слаб процент на превръщане (2-10%) на есенциалните мастни киселини с дълги вериги, които могат да се използват от хората (ЕРА и DHA). Има някои доказателства, които предполагат, че опитът да се повиши съдържанието на DHA в кръвта с растителни източници на омега-3 (ALA) е почти невъзможно.

Интересното е, че липсата на наситени мазнини, желязо и цинк също така възпрепятстват способността ни да конвертираме ALA. Така че, макар вегетарианците да са били принудени да вярват, че техните семена от ленено семе и конопени сърца и избягване на животински храни осигуряват всички ползи за здравето, от които се нуждаят, те са били заблудени.

В сравнение с всеядните, вегетарианците имат около 30% по-малко ЕРА и DHA а веганите с 50-60% по-малко.

Третият силно изразен недостиг на вегетарианци е желязото. Хеме (или желязото) желязо е най-добрият наличен източник за хората и се абсорбира само от храни от животински произход.

Освен това, вегетарианският източник на желязо (железен или не-хем) лесно се възпрепятства от други обичайно консумирани храни. Изследвания от 1994 г. в Европейския журнал за клинично хранене показват, че вегетарианската диета може да намали абсорбцията на желязо с повече от 85%.

Това до голяма степен се дължи на факта, че много от храните, на които вегетарианците разчитат на белтъчини (зърна и бобови растения), са с високо съдържание на анти-хранителни вещества, които се свързват с минерали и предотвратяват абсорбцията. Така че, дори и да са консумирали достатъчно от най-важните неща (които не са), те все още ще са недостатъчни.

9. Растителните протеини са здравословни

Подобно на животните, растенията имат вродено желание да оцеляват, да произвеждат потомство и да оцеляват като вид. За съжаление на растенията, те не могат да скочат и да ни ухапят, когато се опитаме да ги консумираме, но те могат да ни навредят по-късно.

Когато се опитаме да ядем част от растението, което не е за консумация, ние се натъкваме на вредни токсини, предназначени да ни повредят и да ни обезсърчат от бъдещите хранения. Като цяло, колкото по-важна е частта (т.е. семената, необходими за размножаването), толкова по-високо е нивото на защита.

Две от най-често срещаните растителни защити, лектини и фитати се срещат в големи количества в зърнени култури, бобови растения, ядки и семена.

Известно е, че фитазата (или фитиновата киселина) намалява абсорбцията на най-съществените хранителни вещества, като магнезия, калция, желязото, цинкът и В12. Лектините имат уникалната способност да се свързват с клетките на червата и да предизвикват възпалителен отговор. Това води до нарушено приемане на хранителни вещества и повишен риск от по-тежко стомашно-чревно състояние.

Въпреки че тези анти-хранителни вещества не изглежда да причиняват проблеми в малки количества, увреждането на храносмилането става все по-осезаемо с постоянна и прекомерна консумация. Толкова по-лошо за тези, които избягват животински протеини, тъй като зърнените, боба, ядките и семена се превръщат в техния единствен източник на протеин.

Това не само ги оставя с недостиг на основни хранителни вещества, поради липсата на животински протеини и мазнини, но и прекомерния прием на фитати и лектини намалява наличието на хранителни вещества в техните храни и уврежда чревната лигавица, където се абсорбират хранителните вещества.

Вегетарианецът ще ви каже, че тези защитни средства за растенията могат да бъдат отстранени с подходящи процедури за приготвяне (покълване, накисване и кипене), но изследванията ни показват, че лектините са устойчиви на топлина и само 50% от фитатите се отстраняват с накисване в продължение на 18 часа, никой не се отстранява от соята).

10. Да не ядеш месо е по-етично

“Животните са живи същества, месото е убийство, няма достатъчно земя, вода или ресурси, за да може населението да консумира животински продукти”.

Чували сте тези фрази и преди. Те ни казват също така: “Зърното може да изхрани света”, без да осъзнават, че производството му унищожава повече земя, използва повече ресурси и убива повече животни в процеса.

Пшеницата, царевицата и соята са монокултури, които увеличават ерозията на почвата, намаляват съдържанието на вода и хранителни вещества в почвата и всъщност намаляват възможността на земята да се възпроизвежда.

След като почвата е унищожена в една област, културата трябва да заема ново място (с плодородна почва) и е необходимо значително време и ресурси за поправяне на предишното място.

Монокултурите превземат света, а не връщат нищо на почвата. Всъщност 90% от северните американски прерии вече са заети от монокултури. Те възпрепятстват растежа на тревата, което ограничава храната на животните и намалява качеството на месото, като ни принуждава да храним нашите животни със същата смачкана соя, царевица и пшеница, с които се угояваме и убиваме.

По-важното е, че те прогонват животните от домовете им, за да направят тези гигантски аграрни полета и да натоварят водоснабдяването, за да ги поддържат напоявани.

Ние, като хора, не можем да смиламе трева и затова гледаме крава, която консумира трева и я превръша в смилаема мазнина и протеини. Кравата не само осигурява на хората жизнено важни протеини и мазнини, но осигурява здравето на тревата и почвата чрез паша и торене.

Културите, от друга страна, унищожават и превземат земята, изсмукват водните резерви и премахват потенциала за възобновяване.

По ирония на съдбата изглежда, че вегетарианците обичат кравите, но просто мразят милионите зайци, мишки, къртици и змии, насекоми избивани всяка година, за да направят соевото си мляко.

Яжте месо, за да процъфтявате

Отворете някоя от най-продаваните книги за месо и бързо ще забележите, че авторите приемат, че всички животински продукти се обработват фабрично и, че яденето на месо означава пици и хамбургери.

Разбира се, вашият дебел приятел ще има чудесни резултати, ако смени дневната си дажба Макдоналдс за салата. Но това не означава, че месото е проблемът. И разбира се инжектираните с хормони и лекувани с антибиотици пилета не винаги са здравословни, но това не означава, че не можем да изберем или да произведем по-качествен, нетоксичен продукт.

Същото не може да се каже за вегетарианците. Чрез елиминирането на животински продукти, те не успяват да подхранват тялото си с витамини, минерали, основни мазнини и протеини, от които се нуждаят, за да просперират. И докато продължават да търсят боб, зърна, ядки и семена, за да запълнят празнините, техният дефицит става все по-значим.

Вегетарианците премахват най-богатите на нутриенти храни на планетата, като не могат да компенсират тези нутриенти другаде. Това води до недохранване, слаб имунитет и анемия в по-младите години, което след това води до безплодие, остеопороза, саркопения и Алцхаймер с напредване на възрастта.

Въпреки че може би знаете за някой, който изглежда да просперира на вегетарианска диета, има и момчета, които печелят олимпийски златни медали и най-силните мъжки титли в света, докато ядат McDonalds.

Някои хора могат да се представят добре без животински продукти, но биха се представили по-добре, ако ги включат – в големи количества, като техните предшественици.

Животинските източници са от решаващо значение за нашето дългосрочно здравословно състояние и трябва да бъдат препоръчвани, а не да бъдат избягвани или заменени.

Автор: Майк Шеридан

Тихомир Колев

Тихомир Колев е инжeнер магистър по компютърни системи от ТУ-София. Започнал кето 2015 година, като една от поредните диети и ревностен почитател оттогава. Като инжeнер е очарован от логиката и простотата на науката зад кето храненето.