• Ivo Dimitrov
• | 08.07.2019
• | ИНТЕРВЮТА, УСПЕШНИ ИСТОРИИ

Филип Цочев Story

 

Привет на всички 🙂

Днес Филип Цочев ще ни разкаже за неговото Кето пътуване, което вече е в напреднала фаза, но най-доброто тепърва предстои. С Филип сме добри приятели, както и бивши колеги. Свързват ни много хубави неща, а Кетото и Гимнастиката са част от тях.

Стига интро, нека да видим какво ще каже Филип по въпроса:

“Здравословният начин на живот не е само храната, това е комплексно упражнение”.

Име: Филип Цочев

Години: 35

Височина: 186 см.

Тегло в момента: 84.5 кг.

Най-голямо тегло: 98 кг.

 

Здравейте, казвам се Филип – Кето фен и радетел за по-добър начин на живот.

И така, да започваме. Всъщност как започна всичко при теб?

Както добре знаеш, повечето големи промени при човек настъпват основно поради две причини – много щастие или много тъга. При мен, щастието последните години никак го нямаше. Успях да отблъсна единствената досега  жена, която наистина ме е харесвала и за която бях сигурен, че е обратната страна на моята монета и като капак на това, успях да се разделя с най-близките ми приятели – хора, които бяха част от моето семейство. Това са две промени, които не успях да преборя и изпаднах в най-големия емоционален дисбаланс до тогава. Това продължи доста време, като се отразяваше негативно на различни нива – алкохол, храна, вмаимоотношенията с познати, приятели и роднини. Както сам може да се досетиш, това или трябваше да спре, което не беше много лесно или краят му нямаше да е никак забавен за мен. И аз избрах първото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наистина звучи сериозно и дълбоко емоционално (несъмнено всеки от нас е имал подобни моменти). Как намери сили и успя да го промениш?

Основно, благодарение на теб и за което съм ти адски благодарен. В онзи момент, ти беше единствения който не ме обвиняваше в нищо, а искаше само да помогне. И то не буквално, защото промяната си зависи само от човека, никой друг не може да го промени, колкото и да иска и да се опитва. Промяната не е еднократно явление – хоп и започваш да си свиркаш с уста. Промяната е ежедневна борба, ежедневни усилия, ежедневни „мъки“. Борбата е най-вече със самия себе си и е въпрос на личен избор. Успееш ли да кажеш „Стига“, успееш ли да бъдеш повече егоист (в добрия смисъл на думата), първата крачка е направена.

Това, което казваш е страхотно и аз истински ти благодаря за думите! Да виждам как се променяш към по-добро е най-голямата награда за мен, а и за нас като цяло, които се занимаваме с този блог. Сега, разкажи на хората какво промени в ежедневието си?

Ще започна с храната. Не, че е най-важното, но е едно от основните неща. За мен организмът е като двигател на автомобил. Ако му сипваш качествено гориво, работи по-добре и животът му се удължава. Оказа се, че по-качественото гориво е Кетото в моя случай. Започнах да се храня Кето преди малко повече от година и смело мога да кажа, че по-добре не съм се чувствал. Освен че свалих килограми, успях да изчистя мазнини (все още има какво да се желае), но и като цяло енергията ми се завиши доста. Преди Кетото, години наред се храних разделно, което също имаше своите добри ефекти, но откакто намалих въглехидратите до минимум (не съм светец и понякога си хапвам по малко нещо забранено от религията) се чувствам адски добре.

Спомена, че храната не е най-важното. Какво друго е важно за теб и какво друго успя да промениш за това време?

Точно така. Храната е само едно от нещата, което според мен, а и не само, са в основата на цялостния здравословен начин на живот или както е модерно напоследък – healthy lifestyle. Няколко са важните неща – как се отнасяш към себе си, как се отнасяш към околните, храненето, спортът.

 

Чудесен микс, особено отношението към себе си и другите – неща, които не винаги са в полезрението на хората. Разкажи ни за тях.

 

След хранителните навици, започнах да работя и над мисловните. Тук нещата са толкова обширни, че ще ни трябват няколко интервюта, но нека ти споделя какво направих и все още правя. Винаги съм знаел, че при човешките взаимоотношения са нужни поне двама души. Започнах да се замислям за грешките които бях направил. Както изпя Майкъл Джексън “I’m starting with the man in the mirror, I’m asking him to change his ways” Започнах да чета книги в областта на личностното развитие, НЛП, психологията. Всичко това помогна не само за това да променя начина, по който се отнасям към себе си, но и в голяма степен към околните. Започнах да намалявам стреса и да избягвам нещата, които го причиняват.

Съгласен съм, че всичко започва с Аз-ът (особено в аспекта да преодолееш Егото). И съм привърженик на идеята, че не трябва да спираме да се учим и развиваме. Как се получи, какви са резултатите?

Хахах, е за това трябва да питаш околните, не мен 😊

Обещавам да питам и да споделя обратната връзка. А спортът, той какво място заема в цялото пътешествие здравословен начин на живот?

Не искам да казвам основно, но ще кажа огромно. Не случайно, хората са казали спорта е здраве. Цял живот съм спортувал – дълги години футбол, после бокс, кикбокс. После дойде времето на фитнеса, а след като станах студент открих планината и колоезденето. Но, през всичките тези години сякаш нещо ми липсваше. Нямаше човек, който наистина играе ролята на Сър Алекс Фергюсън. Тук е момента да благодаря на още един човек, който се появи в моя живот в последната година и това е Кирил Симеонов. Моят треньор по гимнастика, човек, който Вашите читатели вече познават добре. Кирил промени не само моята физическа форма, но и психическа. Гимнастиката също ми помогна да се променя – това е много труден спорт, особено ако започнеш на 35. Но, вече направените промени за които споменах, ме караха да не се отказвам, да вярвам, че мога и да продължавам да го правя. И всичко това се случва по един много лесен и приемлив начин. Почти всеки ден, денят ми започва с тренировка. Но, тя не е обикновенна тренировка – има много емоция, много смях и много пот. Повярвай ми, това е страхотно начало на работния ден – препоръчвам го на всичките ти читатели.

Тук мога да застана с две ръце зад изказването ти, а и да те похваля пред всички. Аз лично съм супер впечатлен от отдадеността, емоцията и постоянството, което си посветил на гимнастиката. И резултатите се виждат – да хора, Филип се научи да прави стойка на ръце за 1 година!!

Наближава края на интервюто и бих искал да те попитам, какво ще кажеш за финал на всички? 

Много елегантен начин, да ми затвориш устата. Но, благодаря, защото иначе мога още много да говоря. Как искам да го завършим ли…искам да кажа на всички хора, че никога не е късно за промяна, във всякакви направления – храна, спорт, взаимоотношения, секс, всичко. Да, не е лесно и това не е еднократно постижение. Дори напротив – това е дълго, трудно и понякога мъчително „пътуване“, но повярвайте ми, това е най-хубавото нещо, което някога ми се случвало и което продължава да ми се случва– да продължавам да променям, себе си и да се опитвам да помагам на хората около мен (които искат разбира се 😊).

 

 

 

 

Много ти благодаря за този откровен разговор. Вярвам сме успели да предадем позитивна емоция на всички читатели и поне част от тях са вдъхновени да започнат тяхната си промяна. Успех и само напред, never give up!

Аз благодаря за поканата и за подкрепата. Ще се видим съвсем скоро пак.