Тихомир Колев, кой е той?

Тихомир Колев, кой е той?

Привет, ще започнем с един тривиален въпрос, а именно как би се представил накратко?

Авантюрист, мечтател, лидер, баща. Завършил съм Компютърни системи в Техническия университет, може би затова системата на тялото ми е толкова интересна.

Сигурен съм, че повечето ни читатели вече знаят, че си един от администарторите на групата  LCHF BG, идеолог и автор на много от статиите, които пишем тук в блога ни, както и ревностен почитател на Кето и фитнеса. Какво, обаче не знаят хората и би им било интересно да научат за теб?

Никога не ме е било страх да уча. Да се впусна в това приключение (здравословен живот), е страхотно предизвикателство за мен. Тъй като съм инженер, а давам хранителни съвети, трябва да чета и да знам много повече от всички останали, за да мога да ги убедя, че това което говоря е истинска наука, а не просто поредната диета. Така и започнах, като се опитвах да помогна на приятели да отслабнат, намирах интересни статии и ги превеждах, за да е по-лесно за повече хора. В някакъв момент установих, че едно от най-хубавите неща в живота е да помогнеш на друг човек. И след като видях с очите си, че мога да помагам, реших да привлека хора за каузата и да започнем lchf-bg.com Най-хубавото е, че ако успеем да помогнем дори и на един човек, ще сме направили нещо велико. Така и до сега търсим хора, които да ни подкрепят, с каквото могат. Мога да кажа, че когато правиш нещо с кауза е много лесно да привличаш съучастници 🙂

Често си говорим за образованието в БГ, а и по света (основно го критикуваме и считаме за недотам съвършенно). Ти какво успя да вземеш от него, което ти е полезно в живота, нещата, които ти помагат да се развиваш?

Аз не обичам да се оплаквам. Ако се оплакваш от образованието, бих те попитал, ти какво конкретно си направил, за да е по-добро. За мен е важното да се научиш да учиш. Дали ще е за хранене, за компютри или за коли няма никакво значение. Живеем в прекрасно време с достъп до необятна информация, нещо което никой преди нашето поколение не е имал. Ако се научиш, как да я използваш и имаш желание, можеш да имаш най-доброто образование, което можеш да получиш, където и да е по света. Това е нещото, което искам да предам на сина си – желанието да се развиваш. Конкретно по темата с храненето, мога да кажа, че за 3 години съм прочел повече медицинска литература, отколкото за цялото си инженерно образование.

Знаейки вече, че си предприемач с дълъг опит, би ли ни описал как протича един твой ден. С какво е той по-различен (ако е) от хората, които се трудят в дадена компания?

Обикновенно денят ми започва с два часа смазващ фитнес, много кафе и студен душ. Никога не съм бил от хората, които работят по 100 часа на седмица. Смятам, че ако работата може да се свърши за 10 часа (за цялата седмица) не трябва да и се отделя повече време. Опитвам се да отделям време на фокусирано мислене по даден проблем, преди да се хвърля към решението му. И основното е, че живея с минимален стрес. Моят нов гуру Екхарт Толе (вижте един страхотен разговор с него тук) казва, че тук и сега обикновенно си много добре (Замислете се за конкретния момент, в който четете това: точно сега как се чувставате, имате ли някакъв конкретен проблем в момента? Едва ли.) Стресът идва, когато мислим за грешките от миналото и като се страхуваме от несигурността на бъдещето.

Коя е двигателната сила, която те дърпа напред в работата, спорта, семейството и хобитата?

В момента много внимавам, към какво насочвам вниманието си. Защото, когато се обвържа с нещо, което съм решил, за мен няма път назад. За пример мога да дам фитнеса. Винаги съм спортувал и не съм постигал никакви резултати, ама никакви. Предполагам повечето хора, които четат това, са влизали във фитнеса сериозно и са се отказвали по тази причина. Когато реших, че е време за резултати, се обърнах към нашите приятели от Functional bodies и по специално Иван Василев, за да постигна нещо. В началото си мислех, че 4 пъти в седмицата е за спортисти, че нямам време, че нямам нужда и какво ли още не. Оправдания колкото искаш. Тук е моментът, в който трябва да ги прегазиш и да станеш друг човек. Когато станеш човека, който тренира по 4 пъти в седмица, се оказва, че и времето стига и пътуванията не пречат. Поради същата причина напълно се отказах от тениса, не можех да му посветя времето, което искам и това време го пренесох в голфа. Там тренирам много по-малко от 4 пъти в седмицата и едва ли е учудващо, че не съм много добър.

Естествено няма как да пропунем темата с храненето. Кажи ни някои полезени аспект и недотам популярни аспекти на Кето и ВМНВ лайфстайл, с които може би читателите ни не са запознати.

Често разсъждавам над темата може ли да си успешен и да си в лошо физическо здраве. Смятам, че ако си успял в една област например в бизнеса, няма как да занемариш здравето си. Същото работи и в обратната посока. Ако можеш да промениш здравето си към по-добро, ще можеш да промениш и живота си към по-добър. Ако искаш животът ти да стане по-добър, ти трябва да станеш по-добър. 

Ако трябва пак да се обърнем към науката, това е най-доброто нещо, което можете да направите за мозъка си, освен всичко останало. Това е и главната причина да съм стриктен след толкова години. Като страничен ефект на отслабването, хората ще получат ментален фокус, както никога до сега. В някакъв момент това ти става доста важно :). Говорили сме доста за всички здравословни ползи, като нормализиране на кръвната захар и холестерола, възможността да работиш или да тренираш, без да се храниш за много дълго време и без това да те смущава по-какъвто и да е начин и главното – мнооого е вкусно. А знаем, че телата ни са съвършенни машини и знаят, кое е добре за нас, трябва просто да се научим да им даваме подходящото гориво.

Аз лично съм силно обнадежден от възможността за предотвратяване и лекуване на така наречените “неизлечими” болести посредством живота, който водим. Вече знаем, че нашият лайфстайл има възможността да се пребори с Диабет тип 2, но какво още извън храненето помага най-вече?

Нещо което постоянно се пренебрегва са мисленето и ограниченията, които сами си налагаме. Абсолютно всички са убедени, че стресът те разболява, но са единици хората, които вярват, че с правилното мислене целия ти живот може да върви и в позитивна насока. Има безброй научни доказателства, че медитацията наистина действа, но въпреки това се използва от много малко хора. Аз не искам да се съгласявам с никакви ограничения налагани ми от телевизора или от обществото. Не можем да се забавляваме, като имаме бебе на 30 години, трябва да работим до смърт на 40, не можем да изглеждаме добре на 50, на 60 трябва да пием поне една шепа хапчета и на 70 трябва да се подготвяме за гроба. За себе си съм решил, че ще живея до 100 години и смятам да умра на голф игрището с чаша уиски в ръка. Това е, ако нямам късмета да имам няколко години по-млада приятелка :). Често сме си говорили с теб, защо хората не медитират, въпреки, че е в пъти по-лесно и приятно например от 2 часа във фитнеса и освен това не изисква нищо повече от спокойна обстановка и 10-20 мин. на ден. Ще призная, че и на мен ми е много лесно да занемаря медитацията. В момента го приемам, като нещо задължително и безусловно, което правя всяка сутрин. Дори и да закъснявам за най-важната среща.

Спортът във всичките  му вариации е друга моя любима тема (аз лично спортувам донякъде повлиян от Тихомир, за което му благодря!). Ти като запален привърженик на фитнеса (в доста негови вариации) и практикуващ го, какви ползи намираш в него за себе си? Във физически аспект може би е ясно, но сподели и менталната и дори духовната част от практикуването на този спорт.

В момента преживявам много тежък личен спад и залата е нещо, което ме държи в отлично психическо здраве. Каквито и проблеми да имаш, не можеш да мислиш за тях, да ги преживяваш, когато се срещнеш с една подходяща щанга. Същото важи и за ледения душ. Пробвайте да мислите за проблемите си, докато си вземате леден душ. Мисля, че по-рано казах, че тренирам фанатично. За мен спортът е страхотна аналогия на живота. Резултатите идват само при тези, които са склонни да работят повече от останалите и когато са направили непосилна тренировка, ще намерят менталната сила да направят още едно повторение (или още две). Същото е и в животът – успехът идва само при фокусираните и хората склонни да направят допълнително усилие. А и предполагам, че всички знаете, че след тежки физически усилия мозъкът отделя феромони и се чустваме щастливи. Каква по-лесна рецепта за щастие?

И все пак за тези, които не харесват фитнеса и залите, какво би им препоръчал. С какъв спорт да се занимават така, че хем да изграждат мускулатура (която е изключително важна за всяко едно човешко движение, а и която губим всяка година след като навършим 30 години), хем да има търсеният от всички отслабващ и изчистващ ефект върху тялото?

За повечето хора се струва прекалено просто, за да е истина, но с две ръце гласувам за разходката. Ако не искате или нямате възможност да спортувате, се опитайте да ходите поне 6 до 10 км на ден. Слезте една спирка по-рано и ходете, вземете детето си от училище и ходете, ходете до магазина, който е далече, ходете в планината и парка, възможностите са неограничени. Ако сте на кето това ви е напълно достатъчно, като физическо усилие, за да се поддържате във форма. Аз, разбира се, бих ви препоръчал да се занимавате със спортове със тежести и то колкото по-тежки, толкова по-добре. Но да знаете, че е трудно, особенно ако искате да постигнете резултат. И последно, но не по малко ефективно е нещо, които по-старите от нас помнят от едно време преди училище и това е 10 мин. физ-зарядка след ставане. Няма нужда да е интензивна, всеки може да прави това, което намери за добре, но този тип кратко упражнение сутрин, дава сигнал на цялото тяло, че трябва да спре със съня и да се мобилизира за предстоящия ден. Освен това има нови изследвания, които показват, че това е естествен начин да се регулира мелотонина и съответно ще спите по-добре на следващата вечер. Така че, всичко ново е добре забравено старо :). В момента синът ми мисли, че издевателствам над него, но аз лично виждам резултата, като се събужда с упражнения и без. Във втория случай два часа по-късно няма желание за нищо.

Мога да продължавам до безкрай с въпросите си, но знам, че повечето хора са с ограничено време и искат да вземат максимума за минимум време (ефект, който всеки търси във всяка област 🙂 ). Затова към края на интервюто бих искал да чуя от теб, какви мечти имаш, има ли нещо, което да е се откроява над другите и за което ставаш сутрин, мотивиран да дадеш най-доброто от себе си?

Ще го кажа кратко – Искам да съм по-добър. Всяка година знам, че съм по-добър от предишната, но ми предстои много работа в настоящата. За мен животът е пътуване, наслаждавам му се.

Последен въпрос: какво е това, което искаш да оставиш след себе си, как искаш да бъдеш запоменен?

Най-трудният въпрос е за накрая, накара ме да се замисля. Не смятам, че съм открил смисъла на живота, още го търся, но мога да ти кажа, че да помагаш безкористно на непознати хора е най-користното нещо, което съм правил. Кара ме да се чуствам много, много добре. Затова искам да благодаря на всички вас, наши съмишленици, че ще разкажете на вашите приятели и познати и заедно ще подобрим здравето на хората. Хмм, това си е доста готино нещо, с което да ме запомнят 🙂

 

Ivo Dimitrov

Иво Димитров е дипломиран Икономист и Финансист от УНСС, София. 
Баща е на дъщеря, има дълга кариера в корпоративният свят, прераснала в свободния дух на предприемачеството. Спортът и здравословното хранене са сред основните нещата, които иска да предаде на дъщеря си и на всички подрастващи, за да водят по-стойностен живот.