• Ivo Dimitrov
• | 12.02.2018
• | НАУКАТА ЗАД КЕТО
• | No Comments
• | cholesterol, diabetes, lchf, холестерол; инсулин; инсулинова резистентност; инфакрт; сърдечни болести; диабет

Холестеролът: Приятел или Враг

Холестерол

Холестерол….тази ужасна дума, нали? Бас ловя, че за повечето хора асоциацията с думата е равносилна на високо кръвно налягане, сърдечно-съдови проблеми, инфаркт и дори смърт.

Всички се страхуват от холестерола, без да знаят точно защо. Но защо им е да знаят, след като лекарят им е казал холестерол = убиец.

В тази статия ще засегнем няколко основни аспекта свързани с холестерола, а именно:

• Какво е холестерол и защо е жизненоважен за нас?

• Какви видове холестерол различваме досега и значението им?

• Каква е връзката между въглехидрати, инсулин и холестерол?

• Кой е най-точният тест за оценка на риска от сърдечно-съдови болести?

И така да започваме от началото, що е то холестерол? Повечето от нас не знаят, какво точно е, но знаят от лекарите си (кардиолози), че трябва да е нисък. Ако е висок, значи има риск от инфаркт или други сърдечни проблеми.

Е, истината е, че без холестерол няма как да живеем (буквално), защото той участва в изграждането на всяка една клетъчна мембрана, която защитава клетките ни, от организма ни. Без него те ще се разпаднат. Другата важна функция е, че той участва в изграждането на всеки един от тези компоненти:

• Естроген
• Тестостерон
• Прогестерон
• Кортизол (хормон на стреса с противовъзпалителни свойства)
• Алдостерон (регулира баланса на солите)
• Витамин D
• Жлъчка (нужна за усвояването на мазнините и витамините)
• Мозъчни синапси (обмяна на нервни импулси)
• Миелинова обвивка (обвива и изолира нервните клетки)

Хммм този холестерол май не е толкова лош, нали? Нека продължим и го проучим по-добре…

По същество холестеролът представлява стерол (комбинация между стероид и алкохол) и липид, съдържащ се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло и транспортиран в кръвната плазма на всички животни. Минимални количества холестерол се съдържат и в мембраните при растенията. Холестеролът е бяло мазно вещество, неразтворимо във вода и разтворимо в повечето органични разтворители. Промишлено холестеролът се получава от говежди гръбначен мозък или от ланолин.

Холестеролът е толкова важен за нас, че организмът ни може да го произвежда от ВСИЧКО – мазнини, въглехидрати или протеини. Не е нужно да консумирате холестерол, за да може тялото да го произвежда. Дори и ако диетата ви не съдържа никакъв холестерол, като при вегетарианците, организмът пак ще го произвежда.

В тази връзка е важно да отбележим, че поетият с храната холестерол (в по-голямата си част) не се усвоява от организма, освен ако нивата на холестерол не са ниски.

Голямата част от холестерола в организма е произведена от клетките на организма, а не идва в следствие на хранене с храни богати на холестерол. Много е важно това да се уточни!

Клетките в черният дроб са тези, които произвеждат повече, отколкото им е необходим и го транспортират до други части на тялото.

Мдда, щом тази съвършенна машина Човека го произвежда, сигурно ще да е за добро 🙂

 

Видове Холестерол

Всички може би сте чували, а вероятно и сте си правили изследвания, в които се наблюдават показателите на общ холестерол, “добър” и “лош” холестерол, триглицеридите и тн. За всеки един от тях съществуват обявени стойности (препоръчителни), но нито едно стандартно изследване не покрива съотношението между триглицериди и “добър” холестерол, общ към “добър” холестерол, които са по-коректните показатели.

И така:

HDL = “добър холестерол”. HDL частиците (High-density lipoproteins – Липопротеини с висока плътност) събират холестерол от тялото и го връщат обратно в черния дроб, където да бъде изхвърлен от организма, ако не е нужен.

LDL = “лош холестерол”. LDL частиците ( Low-density lipoproteins – липопротеини с ниска плътност) транспортират произведеният от черния дроб холестерол в останалите клетки на тялото.

Холестеролът в HDL и LDL частиците е абсолютно еднакъв, но HDL го пренася в една посока, а LDL – в друга. Причината, поради която LDL е определен за „лош”, а HDL за  „добър” е, че многобройни епидемиологично показват, че високите нива на LDL са свързани с по-висок риск от инфаркт, а високите нива на HDL са свързани с по-нисък риск от инфаркт.

В миналото теорията казваше, че HDL е добър, защото почиства лошият холестерол от телата ни, а LDL е лош, защото си прокарва път в коронарните артерии и ги затрупва с лош холестерол, което води до образуване на плаки и причинява инфаркти.

С напредване на науката това еднозначно мислене вече е в историята и днес вече различаваме LDL в няколко форми (голям и пухкав, малък и плътен).

Според новата концепция, малкият, плътен и оксидиран LDL, може да бъде нарачен лош и свързан със сърдечно-съдовите заболявания.

Много данни сочат също, че рафинираните въглехидрати (рафинирани са тези, които не съществуват в природата в натурален вид: примерно хляба) могат да причинят възпаления. Фактът, че лекарите откриват холестерол в плаката, която запушва артериите, не означава, че именно той причинява натрупването на плаки. Вече знаем, че сърдечнно-съдовите заболявания са възпалителни.

Има няколко обяснения за механизма, по който рафинираните въглехидрати могат да повишат риска от сърдечнo-съдови заболявания и да променят профила на холестерола:

• Богатите на рафинирани въглехидрати храни намаляват нивата на HDL и спомагат за повишаването на нивото на инсулина, оксидацията и развиването на възпалителни процеси в тялото, включително и в коронарните артерии.
• Високите нива на кръвната захар и на инсулин превръщат големите, безопасни LDL частици в малки, плътни, оксидирани LDL частици, които доказано повишават риска от сърдечни заболявания.
• Високите нива на инсулин задействат участващия в синтеза на холестерол ензим HMG-CoA редуктаза, което принуждава тялото да произвежда повече холестерол от необходимото.

От всичко казано дотук, става все по-ясно, че холестеролът е безопасен, докато не бъде „повреден“ от рафинираните въглехидрати.

Ще засегнем темата и за Триглицеридите (естер, образуван от глицерол и три мастни киселинни групи. Триглицеридите са основните съставки на естествените мазнини и масла).

Нивата на триглицерид (TG) в кръвта са по-добри, когато са “ниски”, отколкото когато са “високи”. Разбира се нивото, което се определя за “високо”, се обсъжда постоянно. Стандартните тестове предполагат горна граница от 150.

Истинските дебати по темата всъщност се водят затова, че нивата на TG трябва да са под 80. Всъщност комбинирането на HDL-C и TG в съотношение (т.е. TG / HDL-C) е може би най-добрия начин за прогнозиране на сърдечния риск, който можете да получите от стандартния тест за холестерол. Колкото по-ниско е съотношението, толкова по-ниски са шансовете за “неблагоприятно сърдечно събитие”, както го описва медицинската общност (напр. Инфаркт).

Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че нивата на Триглицеридите се влияят изключително много от консумацията на рафинирани въглехидрати. Други причинители за високите нива са поемането на някои видове хапчета ( стероиди, диуретици, противозъчатачни и тн).

Няма определени симптоми, по които да разберете за повишеното им ниво, затова когато си правите изследвания ги наблюдавайте внимателно (При мен лично след промяната ми на хранителен режим – към ниско въглехидратен постепенно се понижиха от ниво 106 до 69 в рамките на 2-3години).

Нека се спрем и на най-важниите компоненти, които оказват влияние върху нас във връзка с възможни сърдечните проблеми: съотношенията между TTL/HDL, TRI/HDL, LDL/HDL (отношенията между тези показатели всъщност показват степента на вашата инсулинов резинстентност), serum GGT (Гама-глутамилтрансферазата e ензим, който присъства предимно в бъбречните, чернодробните и панкреатичните клетки), Ferritin (Феритинът е универсален вътреклетъчен протеин, който съхранява желязото и го освобождава контролирано. Протеинът се произвежда от почти всички живи организми, включително водорасли, бактерии, висши растения и животни. При хората той действа като буфер срещу недостиг на желязо и претоварване с желязо.).

На долната графика се вижда, че при проведено изследване (над 100 хил. души, във възрстаова група 50-75г) рискът от сърдечни проблеми е почти еднакъв на хората с висок LDL(над 3.7 )  и нисък LDL (под 3.7): 13.8% срещу 13.1%. Но само вижте какво се случва, когато наблюдаваме съотношението на Триглицеридите към HDL (нивото на Инсулинова резистентност)… Буум рискът скача рязко, когато съотношението е високо.

Може да се каже, че Феритининът и GGT са основните маркери за развитие на инсулиновата резистентност (Метаболичния синдром) – колкото по-високи са нивата им, толкова по-голям е шансът за развитие на тази болест. Колкото по-нисък е инсулина, толкова по-малък шанс за сърдечни, ракови и  диабетни проблеми!!

За да не става прекалено дълга статията ви препоръчвам да изгледате следната презентация, която със сигурност ще даде отговори на много въпроси и надявам се ще ви помогне в борбата за по-добро здраве.

http://www.thefatemperor.com/blog/2017/12/6/fat-emperor-at-fit-ceo-conference-dublin-setting-the-record-straight-

За финал искам отбележа, че най-точното изследване, което може да определи степента на риск от бъдещи сърдечни проблеми е сканиране на сърцето за натрупването на калций. То измерва количеството на калций и натрупването на плака в коронарните артерии. Тестът използва компютърна томография (CT), което представлява специализиран вид рентгенов тест. Сканирането на CT снима много тесни участъци от сърцето. Колкото е по-нисък % на натрупванията на калции в кръвоносните съдове на сърцето, толкова по-малък риск за в бъдеще стои пред вас.

В България се правят тези тестове, и който се чувства застрашен по някакъв начин би могъл да си направи такъв.

Ключът към доброто здраве е само в нашите ръце.

Хранете се ниско-въглехидратно като избягвате обработени храни, яжте полезни мазнини, правете регулярен фастинг, наспивайте се добре и си почивайте, правете физически упражнения и приемайте хранителни добавки, когато имате нужда.

Надявам се статията да е полезна за вас 🙂

ПС: Както всеки път и сега ще отбележим, че нашето мнение на представялва мединцински съвет и не препоръчваме да правите нещо, без да се консултирате с вашият доктор.